Последвайте ни в Google News Showcase
Добре е да си припомняме, че България не участва във войната в Украйна.
Казвам това, защото можете да останете с обратното впечатление, ако слушате всевъзможните правоверни евроатлантически анализатори и политици. Те са във всички телевизори и не спират да обясняват как трябвало да помагаме с всичко, което имаме, на Киев. Те искат да се държим така, все едно Украйна ни е пръв съюзник и ние сме длъжни да участваме наравно с нея в бойните действия.
Хубаво, ама България не участва в бойни действия. И дай Боже, никога да не участва. Макар че, като наблюдавам поведението на някои от устремилите се към властта партии, силно се притеснявам за бъдещето на страната си. И тези притеснения изобщо не са преувеличени.
Двете коалиции, които според социолозите спорят за първото място, са съставени от класически партии на войната. ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС от дълго време се борят за званието „най-правоверен евроатлантик“ и едва ли биха се спрели пред каквото и да било, за да го заслужат. И разбира се, когато си във властта, имаш несравнимо повече възможности да докажеш на чуждестранните началници, че именно ти си този, на когото могат безрезервнво да разчитат. Можеш на дело да покажеш как си в състояние да изпълниш всяко нареждане. Ако наредят да пращаме оръжие, ще пращаме. Ако ни накарат да пращаме хора, пак ще го направим.
Тук се намесват вездесъщите евроатлантически коментатори, заявявайки, че, да, ние оръжие можем и трябва да пращаме колкото си искаме, но що се отнася до войници, това никога нямало да стане. Много ми е интересна тази увереност. Даже бих казал, че ме забавлява, ако положението не беше всъщност трагично. Просто защото изглежда напълно нелогично тъкмо тези политици, които не правят нищо, без преди това да са се допитали до Брюксел и Вашингтон, изведнъж да решат да проявят независимост и да се опълчат на едно евентуално искане от тези центрове да пратим войски в Украйна.
Тук задължително трябва да припомним едно изказване от миналата седмица на полския посланик във Франция, което е крайно тревожно и което, разбира се, нашите безгръбначни медии заметоха под килима. Посланик Ян Рошчишевски без никакви увъртания заяви, че ако Украйна почне да губи войната, Полша ще се намеси в конфликта. Става дума за висш служител на държава, която е член на ЕС и НАТО. Също както България. Говорим за държава, чиято официална политика е твърдо антируска. Точно каквато е и българската официална политика.
Едва ли посланик Рошчишевски ей така, на пияна глава едва ли не, е направил въпросното изявление. Дипломатите никога не говорят случайни неща и хиляди пъти премислят всяка дума от изреченията, които смятат да произнесат. Повече от ясно е, че във Варшава съвсем сериозно обмислят влизане в Украйна при определени обстоятелства. Е, ако Полша направи това, мислите ли, че България ще откаже да го направи? А при положение, че на власт е някоя от партиите на войната или коалиция от всички тях, можете да бъдете сигурни, че те ще вземат решение в този дух още преди то да е поискано от нас официално.
Изобщо не бива да се съмнявате, че ако България се управлява от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС или от коалиция между тях, ще имаме възможно най-ястребското правителство, което може да сътвори чудеса от глупости. Вярно, нашите ястреби са проскубани и оперетни, но дори и в този си вид могат да направят големи бели. Спомнете си как през 1941 г. българското правителство, което е непоколебим съюзник на нацистка Германия, тогавашния ни геостратегически партньор, обявява война на Англия и САЩ.
Да, ние сме нарекли тази война „символична“, защото е било ясно, че с нищо реално не можем да застрашим тези две държави. Само дето в Лондон и Вашингтон не виждат нищо „символично“ във въпросната война и съвсем реалистично бомбардират българските градове, убивайки и ранявайки хиляди български граждани. Ето защо имаме всички основания да се притесняваме, че ако евроатлантическите партии на войната дойдат на власт, биха извършили някоя потресаваща беля, само и само за да се харесат на сегашните ни геостратегически партньори.
Казано съвсем политически некоректно, тези ще ни вкарат във войната, без да им мигне окото. Само заради едната похвала от началниците. Вероятно някой ще побърза да каже, че няма как да се противопоставим на такъв песимистичен сценарий. Че сме прекалено малки, за да оспорваме желанията на големите. Това, разбира се, не е вярно. Първо, изобщо не сме толкова малки и незначителни. И второ, изобщо не е задължително песимистичният сценарий да се превръща в реалност. В крайна сметка всичко зависи от нас самите. Партиите не управляват по „воля Божия“. Те управляват, защото ние сме гласували за тях. И е съвсем логично, ако не искаме България да бъде тласната в месомелачката на бойните действия в Украйна, да не гласуваме за партиите на войната.
Да, те не наричат себе си така. ПП-ДБ се определят като „добрите“, които щели да преборят статуквото и корупцията, твърдят, че са носителите на всичко „модерно, либерално и прогресивно“. ГЕРБ-СДС пък настояват, че са невиждани „професионалисти“, че само те имат капацитета да управляват и да поправят „злините“, причинени от некомпетентните им политически противници.
Проблемът е в това, че каквито и разлики да има между двете коалиции, всички те моментално изчезват, когато стане дума за външната политика на България. Там между двете формации на войната цари пълно и притеснително единодушие. Ето защо няма никакво значение дали ще гласувате за едните или за другите. Понеже която и от тези формации да състави правителство, последиците по най-важната тема, а именно тази за войната и мира, ще бъдат едни и същи. Тези партии ще направят всичко възможно, за да ангажират България колкото се може по-активно в бойните действия, включително и с директно участие на наши войски там. Хубаво е да не забравяме за това, когато отидем да гласуваме в неделя. Когато гласуваш за партиите на войната, няма как да получиш друго освен война, нали?
